|
„За конкурентска завист между нас с Коцето изобщо не може да
става и дума. Никога не е имало напрежение в отношенията ни,
напротив - приятно ни е, когато сме заедно, намираме общи теми, купонясваме, пеем си заедно. Има две - три песни, които много
си харесваме и като седнем на маса винаги ги запяваме на двуглас -
хората наоколо много се кефят.
Много е музикален. Наистина някои неща се учат в пеенето, но най-
важното - тембърът, усещането, чувството, с което се пее, е дадено
от Бог, не може да се научи. И Коцето го притежава в огромни
количества. Има негови балади, на които можеш да се разплачеш.
Мек, приятен му е гласът.
Когато не сме се виждали десетина дни, се чуваме по телефона,
питаме се къде сме и се събираме да се видим. Само за хубави
и приятни неща си говорим, разтоварвам се в неговата компания.
Досега не съм чул някой да каже, че Коцето не е хубав човек,
напротив - всички твърдят, че е голям пич. Даже и мои приятели,
които не са имали контакти с него, му се кефят много. Истински е,
а сърцето му е голямо. Прекрасен човек е и голям приятел.
|
